Брутният външен дълг (частен и държавен) на България в края на март 2021 г. е 37,569 млрд. евро, което е с 2,3% (876,5 млн. евро) по-малко в сравнение с края на 2020 г. Така той представлява 58,3% от прогнозния БВП на страната, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ).
Към 31 март дългосрочните задължения са 28,750 млрд. евро, като намаляват с 1,8% (525,3 млн. евро) спрямо края на миналата година.
В БНБ изчисляват, че краткосрочният външен дълг възлиза на 8,819 млрд. евро и намалява с 3,8% (351,2 млн. евро) спрямо края на 2020 г.
Брутният външен дълг на сектор Държавно управление в края на март е 7,384 млрд. евро и спрямо края на 2020 г. намалява с 0,5% (35,4 млн. евро).
В централната банка пресмятат, че външните задължения на банките са 4,635 млрд. евро и се понижават с 13% (690,6 млн. евро) спрямо края на миналата година.
Външните задължения на бизнеса и домакинствата през март достигат 11,243 млрд. евро и нарастват с 1,8% (199,2 млн. евро) спрямо края на 2020 г.
В края на март вътрешнофирменото кредитиране е 14,306 млрд. евро, което е с 349,7 млн. евро (2,4%) по-малко в сравнение с края на 2020 г.
През първото тримесечие на тази година полученото външно финансиране от нерезиденти е в размер на 989,6 млн. евро, при 974 млн. евро за януари – март 2020 г. От тях 69,9 млн. евро (7,1% от общия размер) са получени от сектор Държавно управление, 317,5 млн. евро (32,1%) от сектор Банки, 208,1 млн. евро (21%) от бизнеса и домакинствата, а 394,1 млн. евро (39,8%) са вътрешнофирмено кредитиране.
В БНБ отчитат, че през първите три месеца на тази година извършените плащания по обслужването на брутния външен дълг са 1,988 млрд. евро при 1,687 млрд. евро за периода от януари до март 2020 г.
Нетният външен дълг към 31 март е отрицателен в размер на 3,667 млрд. евро, като намалява с 57,6% (1,340 млрд. евро) спрямо края на 2020 г. (отрицателна стойност от 2,327 млрд. евро).
Понижението се дължи както на намалението на брутния външен дълг с 2,3% (876,5 млн. евро), така и на повишението на брутните външни активи с 1,1% (463,6 млн. евро).


5 от най-надеждните двигатели, които все още се продават
Фратрия приема Спартак Вн на стадиона в Белослав
Пазете главата! Ударите там крият страшен риск
Тревожно: Океаните са се затоплили рекордно през 2025 г.
Какво време ни очаква в неделя?
Иран засилва репресиите, докато САЩ разглеждат военни варианти
Влиянието на САЩ се простира по-далеч, отколкото изглежда на пръв поглед
Китайските хуманоиди бяха навсякъде на най-голямото технологично изложение в САЩ
Обзор 2025 г.: Българо-американска компания с престижната тв награда Emmy
Спирачка за петролните гиганти: Венецуела има огромен проблем с метана
Може ли да ви глобят заради ароматизатор в колата
Пет от най-надеждните двигатели, които все още се продават
Nissan представи ново Nismo и то е хибрид
Част от новите двигатели във F1 се оказаха проблемни
Продава се Mercedes-Benz 300 SL Gullwing, покрит с прах и олимпийска слава
Светослав Бенчев: Във Венецуела има 300 млрд. барела резерви петрол
Украйна разработва нова бойна тактика за изтребителите F-16
Времето днес: жълт и оранжев код за снеговалеж и силен вятър
Ники Бела заби 20 години по-млад от нея спортист
преди 4 години Държавата с неправилен метод въвежда пари. Политиците, банкерите и другите сме жертви на неограничени щети от лоша държавна употреба на левове. Пагубното държавно поведение осигурява при по-голям икономически растеж повече щети. Централната банка намали основната лихва. Подходът отлага начало на катастрофална криза, за сметка на бъдещи завишени щети. Ако не е злокобната парична процедура, държавата нямаше да има сегашни дългове. отговор Сигнализирай за неуместен коментар